Писма от моята мелница

74908
Писма от моята мелница
Снимка: Distractify

Арлезианката

За да се слезе до селото от моята мелница, трябва да се мине покрай един чифлик, построен край пътя в голям двор, засенен от брястове. Това е истински провансалски чифлик, с червени керемиди, с широка тъмна фасада с неравномерно разположени прозорци, с ветропоказател над сайванта и скрипец за повдигане на копите сено и със закачени по него потъмнели стръкчета...

С какво този дом бе привлякъл вниманието ми? Защо сърцето ми се свиваше пред затворената порта? Не бих могъл да обясня и все пак от това жилище вееше някакъв хлад. Прекалено дълбока тишина цареше наоколо... Кучетата не лаеха подир минувачите, а токачките се разбягваха, без да кряскат... Вътре не се чуваше човешки глас! Нищо, дори звънче на муле... Ако не бяха белите завески по прозорците и димът, който се виеше над покривите, човек би си помислил, че къщата е необитаема.

Вчера, по обед, се връщах от селото и за да се запазя от слънцето, вървях покрай зидовете на чифлика в сянката на брястовете... Мълчаливи слуги товареха кола със сено на пътя пред портата... Тя беше отворена. Хвърлих крадешком поглед вътре и видях в дъното на двора, скрил лице в ръцете си, облакътен на широка каменна маса висок, побелял старец с къса дреха и с парцаливи панталони... Спрях се. Един от хората ми каза тихо:

– Шт! Това е господарят... Седи така, откак го сполетя нещастието със сина му.

В този момент една жена и едно момченце, облечени в черно, с големи позлатени молитвеници минаха край нас и влязоха в чифлика.

Човекът добави:

– Господарката и Малкия се връщат от църква. Ходят всеки ден, откакто детето се самоуби... Ах, господине, каква мъка!... Бащата още носи дрехите на покойника и не иска да се раздели с тях... Дий! Хайде, миличките!

Колата се разтърси и потегли. Понеже ми се дощя да узная докрай историята, помолих коларя да се кача при него и там, горе, седнал в сеното, изслушах тая покъртителна история...

Наричаше се Жан. Беше чудесен двадесетгодишен младеж, скромен като момиче, як, с открито лице. Понеже беше много хубав, жените го заглеждаха; той обаче имаше на сърцето си една-единствена малка арлезианка, цяла в кадифета и дантели, която беше срещнал в Арлския амфитеатър. В чифлика отначало погледнаха с неудоволствие на тази връзка. Момичето минаваше за много голяма кокетка, а пък родителите ѝ не бяха от този край. Жан обаче искаше само своята арлезианка. Той казваше:

– Ще умра, ако не ми я дадат.

Какво можеш да направиш в такъв случай? Решиха да ги оженят след жътвата.

И ето една неделна вечер семейството привършваше вечерята си в двора на чифлика. Трапезата беше почти сватбарска. Годеницата не присъстваше, но през всичкото време бяха пили за нейно здраве... Изведнъж на вратата се появи един мъж и с треперещ глас пожела да разговаря със стопанина Естев, но само с него. Естев стана и излезе на пътя.

– Стопанино – каза човекът, – вие се готвите да ожените детето си за една мерзавка, която ми беше любовница цели две години. Това, дето го казвам, мога да го докажа: ето с тези писма!... Родителите ѝ знаят всичко и ми я бяха обещали, но откак синът ви се завъртя край нея нито те, нито хубавицата желаят да имат повече работа с мен... Да, ама аз си мисля все пак, че след всичко това тя не бива да става жена на друг.

– Добре! – каза чифликчията Естев, като хвърли поглед на писмата. – Влезте да пийнете чашка мискетово вино.

Две знакови творби на Алфонс Доде илизат в ново издание

Две от знаковите заглавия на известния френски писател Алфонс Доде излизат в луксозното издание „Дребосъчето. Писма от моята мелн...

Човекът отговори:

– Благодаря, мен ме мъчи друга болка, не жажда.

И той си отиде.

Бащата влезе, сякаш нищо не е било; зае мястото си на масата и вечерята завърши весело...

Тази вечер стопанинът Естев и синът му отидоха заедно на полето. Останаха дълго време навън; когато се прибраха, майката още ги чакаше.

– Жено – каза стопанинът, като доведе сина си, – целуни го! Той е много нещастен...

Черните очи

Сега колежът опустя. Всички заминаха... От единия до другия край на спалнята ескадрони тлъсти плъхове провеждат посред бял ден кавалери...

Жан не каза повече нито дума за арлезианката. Но я обичаше все така и дори повече, откакто узна, че друг я бе държал в прегръдките си. Само че беше много горд, затова мълчеше; ей това го уби горкото дете!... Понякога прекарваше по цели дни сам в едно кътче, без да помръдне. Други дни бясно се нахвърляше на земята и извършваше сам работата на десет надничари... Когато се спуснеше вечерта, хващаше пътя за Арл и вървеше така, докато види как в залеза изплуват тънките камбанарии на града. Тогава се връщаше. Никога не отиваше по-далеч.

Всички от чифлика се бяха видели в чудо, като го гледаха все тъй тъжен и самотен. Страх ги беше да не се случи нещо лошо... Една вечер на трапезата майка му, гледайки го с пълни със сълзи очи, каза:

– Слушай, Жан, ако още ти е на сърцето, ще ти я поискаме...

Почервенял от срам, бащата наведе глава...

Жан направи отрицателен знак и излезе...

От този ден той промени начина си на живот и се правеше все на весел, за да успокои родителите си. Виждаха го по вечеринките, в кръчмата, на празниците на овчаря. На изборите във Фонвией той водеше фарандолата.

Ново издание на "Принцът и просякът" и "Приключенията на Хъкълбери Фин"

Две от знаковите произведения на видния американски класик Марк Твен излизат в луксозното съвместно издание „Принцът и просякът. ...

Бащата казваше: „Излекуван е.“ Майката обаче все така се страхуваше и още повече бдеше над детето си... Жан спеше с Малкия до бубарницата; горката жена си нареди постеля до тяхната стая... Бубите можели да имат нужда от нея през нощта.

Дойде празникът на свети Елоа, покровител на стопаните.

Весело празненство в чифлика... Имаше шатоньоф за всички и греяното вино се лееше като порой. А после фишеци, огньове на гумното, цветни фенерчета, накачени по брястовете... Да живее свети Елоа! Играха фарандола до капване. Малкия изгори новата си риза... Дори Жан изглеждаше доволен; той покани на танц майка си; горката жена се разплака от щастие.

В полунощ се прибраха да спят. Всички имаха нужда от почивка... Жан не заспа. Малкия разказа после, че през цялата нощ ридал... Ах, казвам ви, страшно беше хлътнал този момък...

На другия ден призори майката усети как някой притича през стаята ѝ. Обзе я лошо предчувствие:

– Жан, ти ли си?

Излезе от печат първият Санскритско-български речник

Първото издание на „Санскритско-български речник“ (ИК „Изток-Запад“) е вече факт. Основополагащият труд на видн...

Жан не отговори; той беше вече на стълбата. Майката скочи бързо-бързо:

– Жан, къде отиваш?

Той се качи в сайванта; тя изтича след него:

– Синко, заклевам те!

Той затвори вратата и дръпна резето.

– Жан, миличък Жан, отговори ми! Какво си намислил?

Да навлезем в дълбините на източната менталност с "Дао на водата" от Алън Уотс

Британският философ и популяризатор на Изтока Алън Уотс разяснява как основните идеи на Дао съвместяват успешно социалното и индивидуал...

Опипвайки със старите си треперещи ръце, тя искаше да намери резето... Един прозорец се отвори, шум от падащо тяло върху плочите в двора и това беше всичко...

Горкият младеж беше си казал: „Обичам я повече от всичко... По-добре да си ида...“ Ах, жалки сме ние, хората! На какво прилича това – презрението да не може да убие любовта!

Тази сутрин хората от селото се чудеха кой ли вика така там, край чифлика на Естев?

В двора пред каменната маса, покрита с роса и с кръв, недооблечената майка плачеше, притиснала до сърцето си своето мъртво дете.

Откъс от „Писма от моята мелница“, Алфонс Доде

 

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com