За 24 май: "Проказата нарекох аз любов...", Яворов

По случай деня на българската писменост и култура - 24 май, днес в Actualno.com, уважаеми читатели, ще откривате откъс от книга или представяне на произведение. Ще имате възможност да се запознаете и с нови заглавия на български автори. Помислили сме и за най-малките, чиито родители ще могат да им прочетат откъси от произведения и стихотворения за деца. Защото българщината трябва да пребъде! А книгите са най-високата и непреодолима стена от крепостта, която пази човешкия дух.

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо. Роден е в град Чирпан на 14 януари (1 януари стар стил) 1878 година.

 

ПОКАЯНИЕ

 

Отрекох те, проклех те някога, о боже,

и ето ме повергнат в прах...

Не милост осенява грешното ми ложе:

чрез твоята жестокост те познах!

 

Обичам аз - и страдам... И страданието към омраза

не е ли зов?

Ти с обич и омраза духом ме проказа, -

проказата нарекох аз любов.

 

Самотно ми е: чувствувам пустинята въздушна

и слънчевия жар!

Природата сияе мрътво равнодушна...

Защо съм посред нея жива твар?

 

Аз любя, но не искам, не мечтая!

И само знам -

аз знам началото; не виждам края,

не виждам и не питам що ме чака там.

 

От много върхове надничам, спущам се по

всичките наклони

и в бездната се губи моя път..

 

Навън окото сълза не порони; вътре сълзите ми

оживяха скорпиони

по жилите ми гмежно се влекът.

 

Отрекох се, проклех те, господи... и ето ме

сред пъкъла, и ето ме - сред пламък

вопия аз:

Кажи, кажи сърцето ми да стане камък -

и нека ме приспи навеки мраз!

 

Началото на 24 май поставихме с откъс от "Нестинарка" на Бистра Спасова.